Туптиш,
вървиш,
изпепелени сърца.
Среща,
нов - живот,
и ето
слънчева
пътека,
дървета,
поля,
цветя,
звезди-луна-небесвод.
Път огрян,
светъл,
но и труден,
вечен.
От тук,
до там,
пълзиш,
вървиш,
устремен
напред,
даваш - хора,
взимаш
светлина,
огряваш - света.
И блести,
блести,
нежна - синева
в твоята душа.
94 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
