9.07.2009 г., 15:22 ч.

Синева 

  Поезия » Философска
547 0 11

Туптиш,

          вървиш,

изпепелени сърца.

Среща,

          нов - живот,

и ето

          слънчева

          пътека,

дървета,

          поля,

          цветя,

звезди-луна-небесвод.

Път огрян,

          светъл,

но и труден,

          вечен.

От тук,

          до там,

пълзиш,

вървиш,

          устремен

          напред,

даваш - хора,

          взимаш

          светлина,

огряваш - света.

И блести,

          блести,

нежна - синева

в твоята душа.

 

94 г.

     

© Сириус Надежда Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??