Туптиш,
вървиш,
изпепелени сърца.
Среща,
нов - живот,
и ето
слънчева
пътека,
дървета,
поля,
цветя,
звезди-луна-небесвод.
Път огрян,
светъл,
но и труден,
вечен.
От тук,
до там,
пълзиш,
вървиш,
устремен
напред,
даваш - хора,
взимаш
светлина,
огряваш - света.
И блести,
блести,
нежна - синева
в твоята душа.
94 г.
© Сириус Надежда All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
