Синева в самотата
Самотна крача сред тълпа от хора -
пореден силует, безименни лица,
очи безжизнени и страх, умора,
изтръпнали, сковани в лед сърца,
предчувствие внезапно ме докосва -
ти може би си точно там, сред тях,
и тази мисъл в миг ме омагьосва...
фантазия си в мен, желание за грях...
Проправям си едва напред пътека
и трескаво те диря със очи...
по любовта ти като в мания обзета -
за тебе всяка мисъл ми шепти...
Очите не престават да се вглеждат...
акорд надежда в моята душа...
Очите ти ме срещат… и поглеждат...
превърна сивотата в синева…
Вълна от нови чувства и копнежи,
усещания нови в мен роди,
желания и приливи на нежност –
ти мене търсеше и ме откри…
В контура на сияйния ти поглед
далечна става хорската тълпа...
Усмивката ми - птица, като пролет
разкъсва нежно зимната мъгла,
а думите, повтаряни години,
ненужни са в магията за двама...
Най-сетне те намерих, мой любими,
за щастие подобни думи няма…
Вървя до твойто рамо приютена,
в тълпа безлична, слята в самота,
в очите им – досада отегчена…
А в нашите – разцъфна любовта…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мила Нежна Все права защищены
