15 дек. 2013 г., 18:56
Ех, тези наши синове...
Обичаме ги прекомерно -
единствените богове
във нашето небе вечерно.
Прощаваме им сто вини.
Не е ли чудо, ми кажете,
че ние, крехките жени
сме силно рамо за мъжете?
Треперим, ако в тежък час
внезапно стигне ги неволя.
Преглъщаме сълзù без глас,
за щастието им се молим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация