Синовете
Ех, тези наши синове...
Обичаме ги прекомерно -
единствените богове
във нашето небе вечерно.
Прощаваме им сто вини.
Не е ли чудо, ми кажете,
че ние, крехките жени
сме силно рамо за мъжете?
Треперим, ако в тежък час
внезапно стигне ги неволя.
Преглъщаме сълзù без глас,
за щастието им се молим.
Дори да ни забравят те,
за тях е всяка наша мисъл.
Ех, тези наши синове...
без тях животът губи смисъл.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
