laramaylin (Нина Чилиянска)
1438 2580
Dec 15, 2013, 6:56 PM

Синовете 

  Poetry » Other
5328 2 6

Ех, тези наши синове...

Обичаме ги прекомерно -

единствените богове

във нашето небе вечерно.

 

Прощаваме им сто вини.

Не е ли чудо, ми кажете,

че ние, крехките жени

сме силно рамо за мъжете?

 

Треперим, ако в тежък час

внезапно стигне ги неволя.

Преглъщаме сълзù без глас,

за щастието им се молим.

 

Дори да ни забравят те,

за тях е всяка наша мисъл.

Ех, тези наши синове...

без тях животът губи смисъл.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??