29 окт. 2014 г., 23:04

Синовна отплата

1.1K 1 25

Синовна отплата

 

 

Кой те научи да стреляш така?!

Изстрелваш 1000 в минута-

болезнени, тежки куршуми-слова,

които в сърцето се трупат.

 

Как бързо забрави, че този човек,

в когото безмилостно стреляш,

застана пред теб и куршума пое,

когато се целеха в тебе?!

 

Сега той е никой, а ти от върха

на своето вътрешно его,

завираш главата му долу в прахта,

изобщо не мислиш за него.

 

А той се присвива и бърше сълза,

но в себе си търси вината.

„Така го възпитах, нали съм баща!

Това е синовна отплата.”

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Керанка Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Макар да не мога да сложа коментар на всички творби, прочетох доста.
    Радвам се, че попаднах на тези странички! Поздрави!
  • Остави ме без думи!Браво!
  • Лъки, Ачо, честита Коледа и щастлива Нова година! Благодаря ви за подкрепата!
  • Без коментар - великолепно!
  • Силата на стиха идва от изстраданото откровение. Докосна ме, keri-88.
    Днес много бащи бършат сълзите си скришом, но вината не е само тяхна.В кристала на сълзите им е доказателството, че са дали и дават най-доброто от себе си за своите момчета...

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...