29.10.2014 г., 23:04

Синовна отплата

1.1K 1 25

Синовна отплата

 

 

Кой те научи да стреляш така?!

Изстрелваш 1000 в минута-

болезнени, тежки куршуми-слова,

които в сърцето се трупат.

 

Как бързо забрави, че този човек,

в когото безмилостно стреляш,

застана пред теб и куршума пое,

когато се целеха в тебе?!

 

Сега той е никой, а ти от върха

на своето вътрешно его,

завираш главата му долу в прахта,

изобщо не мислиш за него.

 

А той се присвива и бърше сълза,

но в себе си търси вината.

„Така го възпитах, нали съм баща!

Това е синовна отплата.”

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Керанка Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Макар да не мога да сложа коментар на всички творби, прочетох доста.
    Радвам се, че попаднах на тези странички! Поздрави!
  • Остави ме без думи!Браво!
  • Лъки, Ачо, честита Коледа и щастлива Нова година! Благодаря ви за подкрепата!
  • Без коментар - великолепно!
  • Силата на стиха идва от изстраданото откровение. Докосна ме, keri-88.
    Днес много бащи бършат сълзите си скришом, но вината не е само тяхна.В кристала на сълзите им е доказателството, че са дали и дават най-доброто от себе си за своите момчета...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...