1 февр. 2011 г., 18:06

Синя сълза любов

830 0 1

СИНЯ СЪЛЗА ЛЮБОВ

 

Отнякъде вятърът довя тъга.

По пътя си тя наедря.

В очите на болката напира сълза,

боядисана от жестоката съдба.

 

Откърти тежките камъни,

път си проправи...

И се изля в обятията

на ранената душа.

 

Тази огромна синя сълза,

подобна на Вселена,

от сърцето се изниза тихо

и полетя заедно с вятъра.

 

Очите на болката опустяха,

широко отворени – кървяха.

Сълзи валят от бездънното небе

и се давят в синьото море.

 

Ледена скулптура в синьо сияние,

съвършено измислена.

Очаква жадна, вкочанена

да изпие сълзата и да се сгрее.

 

Така тя – синята сълза любов,

полепна по ледени устни,

стопли ледено сърце,

заля леда със спокойствие.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Дочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...