СИНЯ СЪЛЗА ЛЮБОВ

Отнякъде вятърът довя тъга.

По пътя си тя наедря.

В очите на болката напира сълза,

боядисана от жестоката съдба.

Откърти тежките камъни,

път си проправи...

И се изля в обятията

на ранената душа.

Тази огромна синя сълза,

подобна на Вселена,

от сърцето се изниза тихо

и полетя заедно с вятъра.

Очите на болката опустяха,

широко отворени – кървяха.

Сълзи валят от бездънното небе

и се давят в синьото море.

Ледена скулптура в синьо сияние,

съвършено измислена.

Очаква жадна, вкочанена

да изпие сълзата и да се сгрее.

Така тя – синята сълза любов,

полепна по ледени устни,

стопли ледено сърце,

заля леда със спокойствие.