Синьо безвремие
Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.
Искам те – не спира да боли
миналото в спомена за мене.
Идва времето предначертано
да заместя всичките посоки
тъй набързо, може би отрано
със една – отвеждаща дълбоко.
Аз обичам този див живот,
тихо моля се на ветровете –
натежала клонка – светъл плод
запомнете днес в ръцете ми.
Зная, че ме чакаш там, на ъгъла
да прегърнеш моето сърце,
редно ли е себе си да лъжа,
ех, отдавна искаш ме, момче.
И безплътна, дивна и ефирна,
твоята мечта пристига вече.
Синьото небе пред нас се ширна,
бели спомени са тъй далече.
21.06.2006 г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
