Меричка (Мери Попинз)
718 2544
29 июн. 2006 г., 11:31

Синьо безвремие 

  Поэзия
517 0 3




Ще попия жаждата с косите си,

ще напудря миглите с безвремие.

Искам те – не спира да боли

миналото в спомена за мене.

 

Идва времето предначертано

да заместя всичките посоки

тъй набързо, може би отрано

със една – отвеждаща дълбоко.

 

Аз обичам този див живот,

тихо моля се на ветровете –

натежала клонка – светъл плод

запомнете днес в ръцете ми.

 

Зная, че ме чакаш там, на ъгъла

да прегърнеш моето сърце,

редно ли е себе си да лъжа,

ех, отдавна искаш ме, момче.

 

И безплътна, дивна и ефирна,

твоята мечта пристига вече.

Синьото небе пред нас се ширна,

бели спомени са тъй далече.

 

21.06.2006 г.

 

© Мери Попинз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!
  • ...да, и затова финала малко ми куца, дори си мисля със една редакцийка след време да стане тъй, че да не прилича толкова на нещо мъгливо напомнящо символистите. Макар, че то цялото, Мая, нещо такова се получи...Поздрав!
  • ... връщане на спомени ... не винаги е най-доброто
Предложения
: ??:??