Синьо безвремие

29 jun 2006, 11:31

Poesía

520 0 3

Ще попия жаждата с косите си,

ще напудря миглите с безвремие.

Искам те – не спира да боли

миналото в спомена за мене.

Идва времето предначертано

да заместя всичките посоки

тъй набързо, може би отрано

със една – отвеждаща дълбоко.

Аз обичам този див живот,

тихо моля се на ветровете –

натежала клонка – светъл плод

запомнете днес в ръцете ми.

Зная, че ме чакаш там, на ъгъла

да прегърнеш моето сърце,

редно ли е себе си да лъжа,

ех, отдавна искаш ме, момче.

И безплътна, дивна и ефирна,

твоята мечта пристига вече.

Синьото небе пред нас се ширна,

бели спомени са тъй далече.

21.06.2006 г.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

катебате (Екатерина Банска)

2006-06-29T18:30:46+03:00

Хареса ми!
Меричка (Мери Попинз)

2006-06-29T12:57:29+03:00

...да, и затова финала малко ми куца, дори си мисля със една редакцийка след време да стане тъй, че да не прилича толкова на нещо мъгливо напомнящо символистите. Макар, че то цялото, Мая, нещо такова се получи...Поздрав!
изречена (Мая Попова)

2006-06-29T12:39:05+03:00

... връщане на спомени ... не винаги е най-доброто