Синьо безвремие
Ще попия жаждата с косите си,
ще напудря миглите с безвремие.
Искам те – не спира да боли
миналото в спомена за мене.
Идва времето предначертано
да заместя всичките посоки
тъй набързо, може би отрано
със една – отвеждаща дълбоко.
Аз обичам този див живот,
тихо моля се на ветровете –
натежала клонка – светъл плод
запомнете днес в ръцете ми.
Зная, че ме чакаш там, на ъгъла
да прегърнеш моето сърце,
редно ли е себе си да лъжа,
ех, отдавна искаш ме, момче.
И безплътна, дивна и ефирна,
твоята мечта пристига вече.
Синьото небе пред нас се ширна,
бели спомени са тъй далече.
21.06.2006 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
