23 янв. 2025 г., 16:45

Синът ми се бръсне

305 1 1

СИНЪТ МИ СЕ БРЪСНЕ

 

Оплескан с бяла пяна до уши,

бръснича стиснал в детските си пръсти,

първица моят син се престраши

наболата брадица да обръсне.

 

А аз го наблюдавам отстрани

със опитно око, съвети давам:

– Тук, на мустака, леко натисни!

Мини сега, по-смело де, отляво!

 

Приплъзва той по бузата бръснич

и капка моя кръв се аленее…

И вече не дете, а страшен пич –

готов е той света да завладее!

 

Пръхти – и се олива с афтършейф,

подрежда си такъмите на рафта –

и е щастлив като арабски шейх,

продал току-що кладенец със нафта!

 

Като жребец, подготвен за езда,

как само тръпне младото му тяло…

А аз си гладя бялата брада

в опразненото свое огледало.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...