Синът ми се бръсне
СИНЪТ МИ СЕ БРЪСНЕ
Оплескан с бяла пяна до уши,
бръснича стиснал в детските си пръсти,
първица моят син се престраши
наболата брадица да обръсне.
А аз го наблюдавам отстрани
със опитно око, съвети давам:
– Тук, на мустака, леко натисни!
Мини сега, по-смело де, отляво!
Приплъзва той по бузата бръснич
и капка моя кръв се аленее…
И вече не дете, а страшен пич –
готов е той света да завладее!
Пръхти – и се олива с афтършейф,
подрежда си такъмите на рафта –
и е щастлив като арабски шейх,
продал току-що кладенец със нафта!
Като жребец, подготвен за езда,
как само тръпне младото му тяло…
А аз си гладя бялата брада
в опразненото свое огледало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
