СИНЪТ НА ВЯТЪРА
Навярно аз съм син на ветровете, и кой от тях на бял кон ме довя? –
покланям се – единствено на цвете и на Жена! – в братилите нивя,
нарошвам с обич светлите косици на малкото, разплакано дете,
и цял ден вихря пролетните птици, тъй мънички са в шепите ми те! –
прелиствам неразлистените книги – и пия светли мъдрости от тях,
сам Бог ми рече: – Хайде, запиши ги със клечка на попътната си прах! –
да бъда нежен – мама ме научи, баща ми – да не се събуждам зъл,
от раните – да млъквам като куче! – през болките да вия като вълк,
и нека да се вихри снеговеят, да ми разчорля бялата брада! –
аз идвам – Син на вятъра, и пея! – защото песента е Свобода.