27 янв. 2010 г., 20:13

Сираче 

  Поэзия » Другая
581 0 2

Сираче

Студено е, мамо, вземи ме при тебе
там горе, където си ти,
твоята нежна целувка ме стопляше,
защо не е както преди...

От лъчите на слънцето люлка ми правеше,
прошепваше с устни: "Спи, мило дете",
с майчина длан по челцето ме галеше,
за мен бе най-скъпият дар!

Вече те няма, а аз съм просяче,
сираче без майка и дом,
босо в снега и със дрехи окъсани,
никой не мисли за мен...

Колко сълзички, мамо, изплаках,
колко неща преживях,
слез като ангел от свода небесен,
аз искам да бъда до теб!

Живко Иванов - посвещавам това стихотворение на всички деца без родители!

© Живко Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??