Тиха вода в черна и тъмна нощ.

Сляпа луна се взира в безсилната мощ.

Глуха песен странно и тъжно звучи.

Зловещ писък, някой се дави – крещи.

Призрачни сенки се блъскат в дървесната гръд,

прозрачни човеци се влачат към страшен съд.

Тълпата крещи : “Това са осъдените души”,

а душите детски ридаят с изгнили и мътни сълзи.

“Проклетници, спрете това са ваще деца’ –

 раздира безсилно саката и сляпа жена.

“Вземете мене, пуснете ги да си вървят.

Изгорете ме жива, изпийте сърцето от моята гръд.”

Слепицата жално се влачи след палачите черни и зли,

а децата газят до гуша в гъстите мътни води.

Давят се тихо....безмълвно, със празни очи,

безпомощно гаснат мъничките им души.

Това ли ги чака нащите мили деца,

 добри и святи, чисти като слънца?????

Неискам да гледам как гинат със свойте мечти.

И вие нещете, боли ви ужасно нали??

Тогава се спрете и им подайте ръка,

измийте ги с обич от злобата и калта.

Ако пък ви е трудно, затворете очи  

и ги избодете за да не ви боли!!!!