СИРОМАШКО ЛЯТО

От лятото забравен ден

със слънце и със светлина,

във парка ме залива мен

със драгост и със топлина.

А голи, вейките стърчат,

тъжно е - нали е есен,

безлюдни пейките мълчат,

тъжна е и мойта песен.

Но пак ще кажа си: "сполай"

за тоз забравен летен ден.

По-скъп ми става той комай,

щом смисля си дъха студен

на зимата със бури, хали

е със навъсено небе.

Топлина сега ме гали

и казвам си: "Добре, добре!"

Да има още дни такива -

на златна есен щедър дар!

А зимата да си почива

далеч със своя бял товар.