Сиромашко лято
576
0
0
СИРОМАШКО ЛЯТО
От лятото забравен ден
със слънце и със светлина,
във парка ме залива мен
със драгост и със топлина.
А голи, вейките стърчат,
тъжно е - нали е есен,
безлюдни пейките мълчат,
тъжна е и мойта песен.
Но пак ще кажа си: "сполай"
за тоз забравен летен ден.
По-скъп ми става той комай,
щом смисля си дъха студен
на зимата със бури, хали
е със навъсено небе.
Топлина сега ме гали
и казвам си: "Добре, добре!"
Да има още дни такива -
на златна есен щедър дар!
А зимата да си почива
далеч със своя бял товар.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анка Келешева Всички права запазени
