Сиво
Навън несъществуващите улици
измръзнали мълчат в нощта,
а вътре в мен изсъхналите пориви
измитам като паднали листа.
Може би от погледа ми бягат.
Няма ги познатите лица.
В душата ми е тихо и намръщено
от стари неизказани неща.
И като в стар килер събрани спомени
изпълват моята самота.
Къде е времето?
Изгуби се в подлези,
отнесено от хиляди крака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радостина Попова Все права защищены
