13.09.2009 г., 11:50 ч.

Сиво 

  Поезия
440 0 2

Навън несъществуващите улици

измръзнали мълчат в нощта,

а вътре в мен изсъхналите пориви

измитам като паднали листа.

 

Може би от погледа ми бягат.

Няма ги познатите лица.

В душата ми е тихо и намръщено

от стари неизказани неща.

 

И като в стар килер събрани спомени

изпълват моята самота.

Къде е времето?

Изгуби се в подлези,

отнесено от хиляди крака.

© Радостина Попова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??