Sep 13, 2009, 11:50 AM

Сиво 

  Poetry
537 0 2

Навън несъществуващите улици

измръзнали мълчат в нощта,

а вътре в мен изсъхналите пориви

измитам като паднали листа.

 

Може би от погледа ми бягат.

Няма ги познатите лица.

В душата ми е тихо и намръщено

от стари неизказани неща.

 

И като в стар килер събрани спомени

изпълват моята самота.

Къде е времето?

Изгуби се в подлези,

отнесено от хиляди крака.

© Радостина Попова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??