27 дек. 2024 г., 18:07

Сиво е

491 1 1

Сиво е, вали и сняг!

Няма слънце, птича песен, аромат на мак!

Блоковете, мрачни великани -спят!

Дремят и хората с отворени очи!

Като мравки пъплят по задачи,

безсмилено заети!

Всеки труд умира,

човекът всявга във земята спира!

И всеки дом, паметник, дворец

е кратка песен на скорец!

Пред вечността - прашинка!

Човешка мъничка могилка!...

Шепти!

Снегът вали!

Реката тихо бяга към морето...,

по-далеко, по-далеко!...

Човекът гледа хоризонта и се губи!

Живее миг във някакви заблуди!

Ражда се, живее и умира!

Целият живот в торбичка събира!...

Умира,

щом сърцето спира!

Сиво е! Вали и сняг!

Лежи на твърдия матрак

брои дупчиците във стената!

Пленник на тялото му е душата!

Спи човеко! Спи!

Сняг вали, но още дишаш ти нали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Добромир Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...