Сивота
Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите,
неподарени, ронят сиви листа.
Сивота и в сърцето ми... от неизвестност.
И само панделката ми
потръпва розова
от очакването
да я докоснат
отново
устните ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светличка Все права защищены
