Сива безкрайност се шири пред мен,
сива, неангажирана и безлична.
Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,
сиво е небето, скрило в пазва изгрева,
заварил ме сама. Сребреят розите,
неподарени, ронят сиви листа.
Сивота и в сърцето ми... от неизвестност.
И само панделката ми
потръпва розова
от очакването
да я докоснат
отново
устните ти.
© Светличка All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
