svetlitschka (СК)
529 4719
30.08.2019 г., 8:39 ч.

Сивота 

  Поезия » Друга
298 4 7

Сива безкрайност се шири пред мен,

сива, неангажирана и безлична.

Сивеят тревите, нецелунати от стъпките ти,

сиво е небето, скрило в пазва изгрева,

заварил ме сама. Сребреят розите,

неподарени, ронят сиви листа.

Сивота и в сърцето ми... от неизвестност.

 

И само панделката ми

потръпва розова

от очакването

да я докоснат

отново 

устните ти.

© СК Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Опитах се да компенсирам с розовата надежда в края , Иржи, и ... да, струваше си чакането! 🎀
  • Понеже най-напред прочетох одата за "кончето " ти,бях толкова въодушевена,че сега тая сивота ме смачка!Ти поне си млада,Светличка,тоя тъжен цвят не ти отива...Аз не го обичам и на дреха,а като тъга....още повече!Пожелавам ти само розови и слънчеви краски!
  • Благодаря ви за нежните коментари и присъствието , момичета!🌹
  • Роси, така добре ме разбираш, светлорозов да ти е денят!💟
  • Понякога сивотата е толкова лепкава, че трудно се разкъсва...Спасението на целувката!
  • Сивотата да не те досяга,
    всякаква тъга от теб да бяга.
    Розов да е твоят ярък ден,
    спирай се пак честичко при мен.💖
  • Светулче...
    Много хубаво си изразила това твое настроение...
Предложения
: ??:??