dodic (Деян Димитров)
266 1705
21 дек. 2006 г., 04:53

Сивота 

  Поэзия
802 0 4

 

 

 

Жълтото усещане отмина,

превърна се в монотонна сивота,

междинна спирка между бяла зима,

и жалките остатъци от есента.

 

Възкисел дъх на въглища се носи,

и влачи се по калната земя,

просмуква се през зейналите ноздри,

и трови всичко в гръдтта.

 

Светлината вече е отрязък,

кратък кадър е деня,

в крака ми крадешком промъква се отпадък,

изскубнал се от купа на сметта.

 

И хората са податливо сиви,

в качулки скрили своите глави,

бледо крачат, свъсени, сюжетно мълчаливи,

а след минути пак ще завали.

 

След минути пак ще причернее,

ще се спусне като призрак вечерта,

и продължават дните все така да тлеят,

в безжизнената, глуха сивота.

 

 

 

 

 

 

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??