Сивота
Жълтото усещане отмина,
превърна се в монотонна сивота,
междинна спирка между бяла зима,
и жалките остатъци от есента.
Възкисел дъх на въглища се носи,
и влачи се по калната земя,
просмуква се през зейналите ноздри,
и трови всичко в гръдтта.
Светлината вече е отрязък,
кратък кадър е деня,
в крака ми крадешком промъква се отпадък,
изскубнал се от купа на сметта.
И хората са податливо сиви,
в качулки скрили своите глави,
бледо крачат, свъсени, сюжетно мълчаливи,
а след минути пак ще завали.
След минути пак ще причернее,
ще се спусне като призрак вечерта,
и продължават дните все така да тлеят,
в безжизнената, глуха сивота.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Деян Димитров Все права защищены
