Сивото на тъжния ни ден
Не искам безнадеждно да си лягам
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.
Не мога да съм част от карнавала.
Тревогата завзела е света
и в този бурен бяг по вертикала
кому е нужна някаква душа...
Кому е нужна думата човешка,
че утре слънчице ще изпече?
Животът заприлича на бележка,
написана от гневни Богове.
Животът се опитва да избяга
от сивото на тъжния ни ден...
Не искам безнадеждно да си лягам
и моят дух да бъде унижен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
