Сивото на тъжния ни ден

10 янв. 2021 г., 23:32

Поэзия

436 1 2

Не искам безнадеждно да си лягам
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.

Не мога да съм част от карнавала.
Тревогата завзела е света
и в този бурен бяг по вертикала
кому е нужна някаква душа...

Кому е нужна думата човешка,
че утре слънчице ще изпече?
Животът заприлича на бележка,
написана от гневни Богове.

Животът се опитва да избяга
от сивото на тъжния ни ден...
Не искам безнадеждно да си лягам
и моят дух да бъде унижен...

Сивото на тъжния ни ден

Свързани произведения

Комментарии

Предложения