Jan 10, 2021, 11:32 PM

Сивото на тъжния ни ден 

  Poetry
435 1 2

Не искам безнадеждно да си лягам
и кротък, да работя всеки ден,
ръка за милостиня да протягам
и моят дух да бъде унижен.

Не мога да съм част от карнавала.
Тревогата завзела е света
и в този бурен бяг по вертикала
кому е нужна някаква душа...

Кому е нужна думата човешка,
че утре слънчице ще изпече?
Животът заприлича на бележка,
написана от гневни Богове.

Животът се опитва да избяга
от сивото на тъжния ни ден...
Не искам безнадеждно да си лягам
и моят дух да бъде унижен...

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??