посветено
Поплака си... Навън е тъмно още.
Простило непростимите неща,
разкъсвано от мъка дълги нощи,
сърцето ти неистово крещя!
За тебе бе коварна и жестока
съдбата, но с обичаща душа
захвърли ти на времето в потока
нестихващата болка и тъга...
За да останеш майчица докрая
закриляща любимия си син,
сияние за него да си в рая
чрез спомен вечен и непрежалим!
© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены