15 июл. 2016 г., 00:04

Сияние 

  Поэзия
504 1 9

                                       посветено   

 

Поплака си... Навън е тъмно още.

Простило непростимите неща,

разкъсвано от мъка дълги нощи,

сърцето ти неистово крещя!

 

За тебе бе коварна и жестока

съдбата, но с обичаща душа

захвърли ти на времето в потока

нестихващата болка и тъга...

 

За да останеш майчица докрая

закриляща любимия си син,

сияние за него да си в рая

чрез спомен вечен и непрежалим!

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??