посветено
Поплака си... Навън е тъмно още.
Простило непростимите неща,
разкъсвано от мъка дълги нощи,
сърцето ти неистово крещя!
За тебе бе коварна и жестока
съдбата, но с обичаща душа
захвърли ти на времето в потока
нестихващата болка и тъга...
За да останеш майчица докрая
закриляща любимия си син,
сияние за него да си в рая
чрез спомен вечен и непрежалим!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
