Сказание за чистата сълза - Песен последна
ПЕСЕН ХІ - СПАСЕНИЕТО
Тайна пътека след час ги изведе
вън от гората под стръмен баир.
Стана отново ужасно студено.
Снежни искрици бодяха безспир.
- Тук се разделяме, мили другари -
страшно изрече джуджето тогаз.
Тръпки побиха героите млади,
странен бе този магически глас.
- Горе в скалите, от хората скрита,
зее зловещо една пещера,
пълна с тревога и с ужас пропита,
води към тъмните земни недра.
- Благодаря ти, приятелю верен! -
рече Таян и подаде ръка.
- Пътя надолу сами ще намерим -
каза Зафира с нескрита тъга.
Тъй се сбогуваха кратко с джуджето,
после поеха по стръмния рид.
Щом прекосиха баира и ето -
тъмната дупка пред тях се яви.
Спряха избраните точно пред входа
с правилна форма на черна сълза.
Вдигнаха силни ръце в небосвода.
Песен-молитва навред се разля.
Ехото бавно словата повтори.
Сляха се въздух, душа, планини:
„Нека пребъде великата воля!
Нека животът след нас продължи!"
После смирено прекрачиха прага.
Мрак ги обгърна от всички страни.
Блеснаха в тъмното четири фара -
четири вярно избрани очи.
Слизаха бавно по улеи стръмни,
в процепи тесни сред остри скали,
смело прескачаха пропасти тъмни.
Влажният проход пред тях се смали.
Дълго пълзяха през тесни тунели,
легнали плътно до скалната плът.
Тъй с упоритост съпрузите смели
стигнаха края на тесния път.
Щом светлината сребриста разголи
приказна гледка, но пълна с печал,
най-ненадейно пред тях се разтвори
зала, покрита с планински кристал.
В същото време земята далече
вече облече оранжев воал,
тръпнеща в ужас от новата вечер.
Вятър навяваше мъка и жал.
Черни пълчища подмолно пълзяха
към защитените бели стени.
Челюсти тракаха смъртна заплаха.
Ярки огньове от всички страни
нежно прегръщаха крепости стари,
ревностно пазеха младия свят
от вероломните призрачни твари -
рожби зловредни на Древния Враг.
Пламъкът нямаше дълго да пази
честните хора от гибел и гнет.
Щом се изчерпят горивни запаси,
ордите щяха да тръгнат напред.
Всички очакваха някакво чудо,
дето кошмара безумен да спре,
а дотогава оставаха будни,
за да се бранят със огън и меч.
Крачеха бавно Таян и Зафира,
с мисли тревожни по гладкия под.
Старата вещица, щом я открият,
как ще помогне - с добро или зло?
Тази, която успя да отвори
черната книга на вечния мрак,
има енергия да я затвори -
в ада да върне безсмъртния враг.
Как ще събудят доброто момиче,
ако е живо, а ако не е -
пак ли ще трябва камата да пие
приказна сила от черно сърце?
Дали е писано пак да убият?
Те не желаеха тази съдба,
но ако трябва - скръбта си ще скрият
и ще изпълнят дълга пред света.
Тъй - неусетно надлъж прекосиха
странната зала с прозрачни стени.
Спряха внезапно разходката тиха -
тежки, ковани от злато врати.
Двете крила бяха плътно прибрани.
Нямаше ни ръкохватка - ни лост.
Фино гравирани в златото длани
сякаш подмамваха алчния гост,
без да помисли дори за капана,
да ги докосне и с двете ръце.
Мълния дебнеше, скрита в метала,
да се нахрани с невежо сърце.
Тази опасност прозряха веднага
сребърно-белите мъдри очи.
Да се натисне с ръце се налага,
за да отворят масивни врати.
Те ги допряха, но само с едната,
другата беше далече назад.
Скритата сила в метала остана,
без да засити мъртвешкия глад.
Щом разпознаха ръцете човешки,
непрогорени от сини искри,
златните порти проскърцаха тежко,
после се плъзнаха плавно встрани.
Влязоха бързо героите смели
в скритата стая от тъмен базалт.
С гръб към вратата, с коси побелели,
силно прегърбена стара жена
тихо стоеше пред каменна маса,
мътно огряна от лоена свещ,
а върху масата - книга съдрана
зееше в тъмното с надпис зловещ.
Бавно, но твърдо Таян проговори:
- Мъдра старице, на крак сме дошли
прошка и помощ от теб да измолим -
нашия свят от погром да спасиш.
- Знаем за твоята болка огромна -
рече Зафира с безмерна тъга -
Ние с мъжа ми пред теб сме виновни.
Да се поправим желаем сега.
Старата вещица даже не трепна.
Звук не отрониха сухи уста.
Сетната дума отдавна изрекла,
беше приела навеки смъртта.
Ударът беше безмилостно тежък.
Всяка надежда в гърдите сломи.
Бавно помръкваше пламъкът ведър
в ярко-искрящите бели очи.
- Няма спасение, моя любима.
Звярът не можем с магия да спрем.
Но светлината на твоето име,
ако се слее със тайната в мен
и ги предложим за дар на Камата,
с чистата обич, горяща във нас,
ще се събуди навярно звездата
и ще избухне с пречистваща власт.
Ще изгорят и земята, и Звярът.
Ще се превърнат в космически прах.
После от бездната с мъдрост и вяра
пак ще поникне живот, но без страх.
- Тъжни са твоите думи, Любими. -
рече Зафира, след туй замълча. -
- Своята сила ти давам, Прости ми! -
после целуна го нежно в уста.
Бавно очите й станаха сини.
Двойно по-ярко Таян заискри,
легнал смирено до черната книга.
- Хайде, любима! - подкани с очи.
С мъка Зафира извади Камата.
Върху гърдите любими допря
острия връх от блестяща стомана.
Скрита в очите й чиста сълза,
с блясък небесен от тях се отрони,
нежно с рубина неземен се сля.
Ярко сияние мрака прогони,
в сребърни пръски навред се разля.
Литна камата от нежните пръсти,
в черната книга докрай се заби.
Звярът се пръсна на облаци гъсти,
после в небесната шир се стопи.
Адските орди изчезнаха, сякаш
бяха актьори от мрачен кошмар.
Само следите им тъмни кървяха
като останки от страшен пожар.
Вече кристалът блестеше прозрачен,
с обич пречистен докрай от кръвта.
Плавно се вдигна във въздуха здрачен
и се превърна в прекрасна звезда.
С гръм се разцепи скалата планинска,
път към небето нагоре разкри.
Вихър погълна Таян и Зафира
и ги понесе навън и встрани.
Паднаха меко в тревата дълбока
точно до своите верни коне.
Ярка звезда от небето високо
хитро им смигна и бързо пое
пътя на своите истински братя.
Бавно от изток започна денят.
И обещаваше приказно лято
на помъдрелия в битката свят.
***
Приказни думи
В приказни строфи
Приказки чудни
В мрака шептят...
КРАЙ .
© Яким Дянков Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Чак сега забелязах новите коментари за приказката
Благодаря ви, че споделихте с мен добрите си впечатления! -
Много хубава приказка!Поздрави!
-
Хубава приказка-изчетох я на един дъх, макар и малко със закъснение! Не само четях, а и все едно я изгледах-толкова е истинска. Поздрави и благодарности, че я споделяш с всички нас!
-
И аз обичам приказки Дора,и ги чета с удоволствие, а наградата я приемам много повече като награда на приказката и не чак толкова на автора И.
-
Обичам приказки! Много, много!
Сладкодумно разказваш,Якиме! Благодаря за невероятното удоволствие! И искам ощеее!
Честито за заслужената награда! Няма да е последна! -
Сърдечно те поздравявам и се радвам Яким,че си от нашия сайт,
че вярвах, че и други ще признаят чистата ти сълза и от мен
попътен вятър!!! -
Мога само да ти честитя и да кажа, че е напълно заслужена наградата!
Пожелавам ти още много творчески успехи!
Честито още веднъж! -
Днес искам да споделя с вас една радостна за поемата новина
В конкурса "Поетични звуци"- "Наградата: “Специална награда на Председателя на журито” в размер на 50 лева и грамота се присъжда на Яким Дянков за поемата му:”Сказание за чистата сълза” "
http://www.besedkata.com/index.php?option=com_joomlaboard&func=view&id=237&catid=4 -
аз...нямам думи
-
Яким!!!*
-
Ох, аз реших да си я разпечатам за да я изчета на един път. Много ми хареса! Още веднъж ще призная, че съм възхитена от това, че не загуби ритъма до край. Мисля, че това, както и да задържиш вниманието на читателя до края е най-трудно, затова: -Аплодисменти!
-
Аплодисменти,Яким!!!
-
Сърдечно благодаря на всички, които имаха търпението да изчетат до края поемата, която Ви представих. Благодаря за подкрепата и споделените топли чувства - за мен няма по-голяма награда! Обещавам, че когато (това зависи и от музата) напиша нова, ще я публикувам отново тук!
Желая на всички вдъхновение и творчески успехи! -
Дай боже и тази година пак.Може да се видим в Каварна.
-
Върха си!!!
/повече няма какво да добавя!/ -
Поздравявам те най-сърдечно и искренно
за този огромен стойностен поетичен труд!
с много обич, Яким. Благодаря за насладата.
очаквам още... -
Стояне, ОООпределено знаеш с какво да ме поздравиш. Трогна ме! Дълбоко!
МеноуоР наистина са крале! Миналата година имах щастието да се уверя в това с очите, ушите и сърцето си. -
Жестоко!И като творба и заради това че свършва.Просто нямам думи.Дълго търсих с какво да те поздравя но не открих нищо достойно.Затова пращам поздрав от кралете за Краля на одите и поемите. http://fr.youtube.com/watch?v=ThIzo5FInn0
-
Страхотно, Яким! Невероятно красива приказка, пълна със странни създания, но толкова приличащи на нас, хората
-
Прочетох с огромно удоволствие!!!
Чудесен финал!
Поздрав -
Като издадеш, обади се - превъзходно усещане
винаги ще имам - благодаря ти от сърце!!!!!! -
Яки, железен си братко, направо кефиш яко. Комплименти...пак!
-
theheart_ofthefire - Да е живот и здраве, и вдъхновение - може да има и други
Времето ще покаже. -
Приказни думи
В приказни строфи
Приказки чудни
В мрака шептят...
Благодаря! беше удоволствие ! -
Великолепието завърши! Остава удоволствието от прочита/и препрочитането!/! Браво, Яким!!! Поздрави!
-
В приказно сказание, магия,
в рими вплетени хорски съдби.
Зафира,Таян, Дракон, стихия,
да пребъде светът в бъднини.
Благодаря ти отново за удоволствието.
Поздрав и усмивка. -
Благодаря Мая! Поздравът ти е изключително ценен, понеже много се надявам приказката ми да може да се чете и от деца. Е не най-малките разбира се но все пак ...
Благодаря отново! -
поздравления, Яким! такава приказка не бях чела от дете. аплодисменти.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
