sinner (Кая)
38 75
12 янв. 2005 г., 16:07

Скитница 

  Поэзия
1038 0 3

Скитница броди

в нашите погледи...

Нозете й боси

са сякаш пирони;

ръцете й черни,

изгорени от огън;

погледът... ,поглед невиждащ,

ослепял от умора...

 

Тя рови във всеки

остатък от хора...

И ние сме “хора”-
остатъчни

ефекти човешки

ослепели от бързане,

освирепели от свързване

на краища,

ту близки, ту много далечни.

 

И скитаме търсейки

своето място,

и все ни е тясно,

и все не е ясно

какво е “богатство”   
    
Да го консумираме?
Да го генерираме?
Да го препарираме?
Да го уринираме?
Или то ще го направи с нас?!

Колко сме скитащи
в собствения си кариран,
програмиран свят!
Колко сме просещи  от себе си -
немилостивите затворници  у нас!

 

12.01.2004г.

© Кая Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??