Скитница
Скитница броди
в нашите погледи...
Нозете й боси
са сякаш пирони;
ръцете й черни,
изгорени от огън;
погледът... ,поглед невиждащ,
ослепял от умора...
Тя рови във всеки
остатък от хора...
И ние сме “хора”-
остатъчни
ефекти човешки
ослепели от бързане,
освирепели от свързване
на краища,
ту близки, ту много далечни.
И скитаме търсейки
своето място,
и все ни е тясно,
и все не е ясно
какво е “богатство”
Да го консумираме?
Да го генерираме?
Да го препарираме?
Да го уринираме?
Или то ще го направи с нас?!
Колко сме скитащи
в собствения си кариран,
програмиран свят!
Колко сме просещи от себе си -
немилостивите затворници у нас!
12.01.2004г.
© Кая All rights reserved.
