1 окт. 2022 г., 07:33
Понеже съм си тръгнал, на сбогуване -
ще измълча тъгата за последно.
Наум ще те прегърна и целуна,
а ти ще ме заплачеш в себе си.
И не, защото те разлюбвам.
(Понякога съм искал да те мразя.)
Обичта ти има цвят на лудост,
а с липсата ѝ просто ми е празно.
Не вярвам във посоката на вятъра.
Той също, като теб се разпилява,
а времето в привидна необятност
осъжда ни със болка до забрава. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация