Понеже съм си тръгнал, на сбогуване - 

ще измълча тъгата за последно.

Наум ще те прегърна и целуна,

а ти ще ме заплачеш в себе си.

И не, защото те разлюбвам.

(Понякога съм искал да те мразя.)

Обичта ти има цвят на лудост, 

а с липсата ѝ просто ми е празно. 

Не вярвам във посоката на вятъра. 

Той също, като теб се разпилява, 

а времето в привидна необятност 

осъжда ни със болка до забрава. 

Но моля те, недей да ме тъгуваш! 

Отказвам да съм твоята измислица. 

Насън си позволи да ме жадуваш. 

Наяве във душата ми си скитница... 

Стихопат. 

Danny Diester 

28.12. 2021