25 нояб. 2008 г., 09:45

Скитници - номади

740 0 17
Ний тръпнехме
от ласките откраднати
на парещите
случени греховности,
в сатените
на майските си нощи
напивахме телата
с луди страсти.
Изтръгнахме
мелодии и звуци
от огнените залези
на дните,
камбанени надежди
от зорите,
преплетени
със обич във очите.
Ний още сме
в сърцето на земята
и чувстваме
как тя със нас въздиша,
и даже
с адовия огън във телата
към синьото небе
ни пак издига.
И днес
под ритъма на обичта си
танцуваме
с небесните плеяди.
Телата земни,
звездни са душите.
На път поели,
скитници - номади.

       http://vbox7.com/play:131f776e


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...