25 нояб. 2008 г., 09:45

Скитници - номади

735 0 17
Ний тръпнехме
от ласките откраднати
на парещите
случени греховности,
в сатените
на майските си нощи
напивахме телата
с луди страсти.
Изтръгнахме
мелодии и звуци
от огнените залези
на дните,
камбанени надежди
от зорите,
преплетени
със обич във очите.
Ний още сме
в сърцето на земята
и чувстваме
как тя със нас въздиша,
и даже
с адовия огън във телата
към синьото небе
ни пак издига.
И днес
под ритъма на обичта си
танцуваме
с небесните плеяди.
Телата земни,
звездни са душите.
На път поели,
скитници - номади.

       http://vbox7.com/play:131f776e


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...