25 нояб. 2008 г., 09:45

Скитници - номади

732 0 17
Ний тръпнехме
от ласките откраднати
на парещите
случени греховности,
в сатените
на майските си нощи
напивахме телата
с луди страсти.
Изтръгнахме
мелодии и звуци
от огнените залези
на дните,
камбанени надежди
от зорите,
преплетени
със обич във очите.
Ний още сме
в сърцето на земята
и чувстваме
как тя със нас въздиша,
и даже
с адовия огън във телата
към синьото небе
ни пак издига.
И днес
под ритъма на обичта си
танцуваме
с небесните плеяди.
Телата земни,
звездни са душите.
На път поели,
скитници - номади.

       http://vbox7.com/play:131f776e


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....