Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
25 nov 2008, 9:45

Скитници - номади

739 0 17
Ний тръпнехме
от ласките откраднати
на парещите
случени греховности,
в сатените
на майските си нощи
напивахме телата
с луди страсти.
Изтръгнахме
мелодии и звуци
от огнените залези
на дните,
камбанени надежди
от зорите,
преплетени
със обич във очите.
Ний още сме
в сърцето на земята
и чувстваме
как тя със нас въздиша,
и даже
с адовия огън във телата
към синьото небе
ни пак издига.
И днес
под ритъма на обичта си
танцуваме
с небесните плеяди.
Телата земни,
звездни са душите.
На път поели,
скитници - номади.

       http://vbox7.com/play:131f776e


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0