25 nov 2008, 9:45

Скитници - номади

738 0 17
Ний тръпнехме
от ласките откраднати
на парещите
случени греховности,
в сатените
на майските си нощи
напивахме телата
с луди страсти.
Изтръгнахме
мелодии и звуци
от огнените залези
на дните,
камбанени надежди
от зорите,
преплетени
със обич във очите.
Ний още сме
в сърцето на земята
и чувстваме
как тя със нас въздиша,
и даже
с адовия огън във телата
към синьото небе
ни пак издига.
И днес
под ритъма на обичта си
танцуваме
с небесните плеяди.
Телата земни,
звездни са душите.
На път поели,
скитници - номади.

       http://vbox7.com/play:131f776e


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....