27 июн. 2014 г., 22:15

Скитник

475 0 0

                                             Скитник

 

 

                                     Ти  ли  беше  онзи  луд  разбойник,

                                     Блъскал  по  вратата  ми  до  изгрев?

                                     Смел  безумец  яхнал  тъмнината.

                                     В  утрото  изгубил  светлината.

 

                                     Аз  се  будя  сутрин  сред  лъчите.

                                     Боса  през  росата  преминавам.

                                     Вятърът  ме  гали  по  косите.

                                     Птиците  ме  срещат  с  песента  си.

 

                                     В  хор  щастливи  свирят  ми  щурците.

                                     Клоните  със  листи  ръкопляскат.

                                     Розите  с  усмивка  се  разтварят  -

                                     За  любов  със  мене  разговарят.

 

                                     Ти  си  скитник  -  търсеш  нощ  дълбока.

                                     Непрогледна  тласка  те  мъглата.

                                     Нямаш  място  тук,  при  светлината.

                                     Здраво  съм  залостила  вратата. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...