Скитник
Ти ли беше онзи луд разбойник,
Блъскал по вратата ми до изгрев?
Смел безумец яхнал тъмнината.
В утрото изгубил светлината.
Аз се будя сутрин сред лъчите.
Боса през росата преминавам.
Вятърът ме гали по косите.
Птиците ме срещат с песента си.
В хор щастливи свирят ми щурците.
Клоните със листи ръкопляскат.
Розите с усмивка се разтварят -
За любов със мене разговарят.
Ти си скитник - търсеш нощ дълбока.
Непрогледна тласка те мъглата.
Нямаш място тук, при светлината.
Здраво съм залостила вратата.
© Стойна Димова Все права защищены