Скитник

                                     Ти  ли  беше  онзи  луд  разбойник,

                                     Блъскал  по  вратата  ми  до  изгрев?

                                     Смел  безумец  яхнал  тъмнината.

                                     В  утрото  изгубил  светлината.

                                     Аз  се  будя  сутрин  сред  лъчите.

                                     Боса  през  росата  преминавам.

                                     Вятърът  ме  гали  по  косите.

                                     Птиците  ме  срещат  с  песента  си.

                                     В  хор  щастливи  свирят  ми  щурците.

                                     Клоните  със  листи  ръкопляскат.

                                     Розите  с  усмивка  се  разтварят  -

                                     За  любов  със  мене  разговарят.

                                     Ти  си  скитник  -  търсеш  нощ  дълбока.

                                     Непрогледна  тласка  те  мъглата.

                                     Нямаш  място  тук,  при  светлината.

                                     Здраво  съм  залостила  вратата.