Jun 27, 2014, 10:15 PM

Скитник

  Poetry » Love
478 0 0

                                             Скитник

 

 

                                     Ти  ли  беше  онзи  луд  разбойник,

                                     Блъскал  по  вратата  ми  до  изгрев?

                                     Смел  безумец  яхнал  тъмнината.

                                     В  утрото  изгубил  светлината.

 

                                     Аз  се  будя  сутрин  сред  лъчите.

                                     Боса  през  росата  преминавам.

                                     Вятърът  ме  гали  по  косите.

                                     Птиците  ме  срещат  с  песента  си.

 

                                     В  хор  щастливи  свирят  ми  щурците.

                                     Клоните  със  листи  ръкопляскат.

                                     Розите  с  усмивка  се  разтварят  -

                                     За  любов  със  мене  разговарят.

 

                                     Ти  си  скитник  -  търсеш  нощ  дълбока.

                                     Непрогледна  тласка  те  мъглата.

                                     Нямаш  място  тук,  при  светлината.

                                     Здраво  съм  залостила  вратата. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....