2 дек. 2020 г., 08:29

Скитник и плъх

575 0 3

Беше гладен...
Толкова гладен...
че с трепереща вече ръка...

посегна към кофата...
Отвътре... спокойно,
един плъх си похапваше...
Изгледа го с малки,

кръгли и тъжни очи...
Сякаш съдбата му бързо прочете,

мъката му разбра...
После леко отстъпи...
и вечерята с него
си подели...
Беше настанало
време... с плъхове
да дружи...

 

Valentina Mitova
10/11/2020

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valentina Mitova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Лидка и Адашче...Благодаря, че правилно разбирате написаното❤
  • Хубавото на това стихотворение е,че има някой,който е видял,преживял и съпреживял.Трогнал се е и го е заболяло.За мен само такъв заслужава да бъде наречен Човек и такъв е автора-с душа "камбана".Поздравления!
  • Гедеон,..толкова жалки сме! Отдавна трябваше да сме надрасли себе си! Отдавна трябваше.. да сме създали друг свят,..а ние все вървим назад..и назад!..Никой не учи история..Никой не мисли за напред..Това е странна мистерия! Има, всичко! За всички! По МНОГО! Стига..само някои да приемат,..че няма да са единствени с хубав живот!!..Но това, изглежда..няма да стане никога... Защото, явно е,..че не разбират..Не това, което имаш..те прави това , което си..А това, което си, определя това което ще имаш и как ще се отличаваш от останалите с имане...( If this makes sense)

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...