2.12.2020 г., 8:29 ч.

Скитник и плъх 

  Поезия » Гражданска
363 0 3

Беше гладен...
Толкова гладен...
че с трепереща вече ръка...

посегна към кофата...
Отвътре... спокойно,
един плъх си похапваше...
Изгледа го с малки,

кръгли и тъжни очи...
Сякаш съдбата му бързо прочете,

мъката му разбра...
После леко отстъпи...
и вечерята с него
си подели...
Беше настанало
време... с плъхове
да дружи...

 

Valentina Mitova
10/11/2020

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Лидка и Адашче...Благодаря, че правилно разбирате написаното❤
  • Хубавото на това стихотворение е,че има някой,който е видял,преживял и съпреживял.Трогнал се е и го е заболяло.За мен само такъв заслужава да бъде наречен Човек и такъв е автора-с душа "камбана".Поздравления!
  • Гедеон,..толкова жалки сме! Отдавна трябваше да сме надрасли себе си! Отдавна трябваше.. да сме създали друг свят,..а ние все вървим назад..и назад!..Никой не учи история..Никой не мисли за напред..Това е странна мистерия! Има, всичко! За всички! По МНОГО! Стига..само някои да приемат,..че няма да са единствени с хубав живот!!..Но това, изглежда..няма да стане никога... Защото, явно е,..че не разбират..Не това, което имаш..те прави това , което си..А това, което си, определя това което ще имаш и как ще се отличаваш от останалите с имане...( If this makes sense)
Предложения
: ??:??