Беше гладен...
Толкова гладен...
че с трепереща вече ръка...
посегна към кофата...
Отвътре... спокойно,
един плъх си похапваше...
Изгледа го с малки,
кръгли и тъжни очи...
Сякаш съдбата му бързо прочете,
мъката му разбра...
После леко отстъпи...
и вечерята с него
си подели...
Беше настанало
време... с плъхове
да дружи...
Valentina Mitova
10/11/2020
© Valentina Mitova Todos los derechos reservados