4 нояб. 2005 г., 23:58

Скитникът

1.1K 0 0
В прекъснат миг на болка и мечта,
загубих някого на пътя прашен...
Загубих те, без дори да мога
от болка да извикам скрито в мрака...

Там сънищата и мечтите си изгубих,
и толкова години пропилях да скитам,
в спомените си безброй се лутах
моето късче късмет да открия...

Скитник непознат по пътя срещна ме и
ме попита , "Къде е той? Защо сама си?"
Сълзата си избърсах с мръсните ръкави,
огледах се да те потърся, но те няма!

Едва тогава разбрах, тази проста игра
изгуби се в тази наша дълга драма!
Разбрах, че отново ще съм сама
и спомен блед ще бъда в твоя ден само!

А скитникът ми се усмихна мило, да,
и после смело продължи напред!
Остави ме да бродя сама по пътя,
за да намеря и моето късче късмет!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Корнелия Гинина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...