4.11.2005 г., 23:58

Скитникът

1.1K 0 0
В прекъснат миг на болка и мечта,
загубих някого на пътя прашен...
Загубих те, без дори да мога
от болка да извикам скрито в мрака...

Там сънищата и мечтите си изгубих,
и толкова години пропилях да скитам,
в спомените си безброй се лутах
моето късче късмет да открия...

Скитник непознат по пътя срещна ме и
ме попита , "Къде е той? Защо сама си?"
Сълзата си избърсах с мръсните ръкави,
огледах се да те потърся, но те няма!

Едва тогава разбрах, тази проста игра
изгуби се в тази наша дълга драма!
Разбрах, че отново ще съм сама
и спомен блед ще бъда в твоя ден само!

А скитникът ми се усмихна мило, да,
и после смело продължи напред!
Остави ме да бродя сама по пътя,
за да намеря и моето късче късмет!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Корнелия Гинина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...