Скитникът Евреин...2*

...известна е легендата отдавна –

как Вечността получих за присъда...

Историята би била забавна,

но трябваше през Времето да бъда...

А Времето си е товар ужасен,

макар че за безсмъртие мечтаете –

повярвайте: Животът е прекрасен

и за това, че е предвиден Края!...

Понеже не триумфи има само

(а даже те понякога омръзват!),

но случва се падение голямо

и падналите с нова Страст възкръсват...

От безчовечност някога оставих

един Човек в страдание жестоко,

но аз не знаех, че е Бог тогава,

а мислех го за во́ин на порока...*

Но има ли жестокост оправдана

(причината е просто без значение!) –

една могъща Сила ме подхвана

и тя не ми поиска обяснение!...

Щом Силата на страшното Проклятие

ме грабна и понесох се със нея

аз проумях във нейните обятия,

че с хората ще трябва да живея...

И тръгнах като скитник по Земята

пресичах лесно векове́ и е́ри

умората ми беше непозната –

във ми́стиката на различни ве́ри...

А с векове́ коварната природа

си хората за мирна декларираха,

престорена бе вярата им в Бога

и лицемерно храмове Му вдигаха...

Не са затихвали до днес войните,

убийствата, измамите, Кошмара:

– от кървавите сълзи на звездите

и от безумците на „праведната“ вяра!...

Видях безбройни подлост и ласкателства,

предателствата с маски бяха винаги,

видях съдии как за доказателства –

приемаха „Свещените си книги“...

Свидетел на коварства и измами

видях и брат да си убива брата,

а след това се жени за жена му –

за да заграби къщата, земята...

Повярвайте ми, че не бяха малко

злодеите в аналите на Времето

и Правото бе често залъгалка

за тези дето правеха проблемите...

Проклятието мое продължава

и страх ме е дори да си помисля:

какво за Времето напред остава –

дори и по-абсурдно, но действително...

... И о́ще в дни на тъжно Откровение

разбирам, че Проклятието мое

всред хората да бъде – без съмнение

е и най-жестокото условие!...

... А в името на този Бог, когото

измъчваха, оплюха, обругаха

и разпнаха на кръста тъй жестоко –

в безброй войни невинна кръв проляха!...

От лудостта на хората обсебен

във техните се включвах  батали́и,

но в тях, като неверник на молебен,

надсмивах се на тия  дивотии...

О да!...

Участвах в тези жертвоприношения,

но лесно е когато си безсмъртен –

да влизаш в боевете без вълнения,

понеже знаеш: други ще са мъртвите...

Под бронята на страшната си тайна

воювах аз от „славата отхвърлен“,

че все наградите отказвах в края –

по право те се падаха на смъртните...

Аз виждах как се сменят поколения,

но без промяна в новата им същност

и днешните отново (без съмнения!) –

пак първо: Бог ще приковат на Кръста...

А след това ще Му издигат храмове,

и ще́ Му се́ кълнат във вечна вярност...

( Но в трайно суеверие попаднали –

пак с Дяволът ще търсят солидарност!...)

И само някой: грешен като мене –

самотен, извън Времето изгубен –

вода във шепи може би ще вземе

за да даде на клетник в пътя труден...

...А вече уморих се да живея,

но Силата, която прокълна ме –

поне остави ми Страстта и с нея

аз Вечността изпълвам със „забрани“!...

30.08.2020.                                                       

*евреина Ахасфер (Скитника Евреин) отказал

да даде вода на Исус, когато минал край него

и за това бил прокълнат да скита вечно до като

Исус се върне за Второто пришествие.