30.08.2020 г., 21:40

Скитникът Евреин...

586 0 1

 

Скитникът Евреин...2*

 

...известна е легендата отдавна –

как Вечността получих за присъда...

Историята би била забавна,

но трябваше през Времето да бъда...

 

А Времето си е товар ужасен,

макар че за безсмъртие мечтаете –

повярвайте: Животът е прекрасен

и за това, че е предвиден Края!...

 

Понеже не триумфи има само

(а даже те понякога омръзват!),

но случва се падение голямо

и падналите с нова Страст възкръсват...

 

От безчовечност някога оставих

един Човек в страдание жестоко,

но аз не знаех, че е Бог тогава,

а мислех го за во́ин на порока...*

 

Но има ли жестокост оправдана

(причината е просто без значение!) –

една могъща Сила ме подхвана

и тя не ми поиска обяснение!...

 

Щом Силата на страшното Проклятие

ме грабна и понесох се със нея

аз проумях във нейните обятия,

че с хората ще трябва да живея...

 

И тръгнах като скитник по Земята

пресичах лесно векове́ и е́ри

умората ми беше непозната –

във ми́стиката на различни ве́ри...

 

А с векове́ коварната природа

си хората за мирна декларираха,

престорена бе вярата им в Бога

и лицемерно храмове Му вдигаха...

 

Не са затихвали до днес войните,

убийствата, измамите, Кошмара:

– от кървавите сълзи на звездите

и от безумците на „праведната“ вяра!...

 

Видях безбройни подлост и ласкателства,

предателствата с маски бяха винаги,

видях съдии как за доказателства –

приемаха „Свещените си книги“...

 

Свидетел на коварства и измами

видях и брат да си убива брата,

а след това се жени за жена му –

за да заграби къщата, земята...

 

Повярвайте ми, че не бяха малко

злодеите в аналите на Времето

и Правото бе често залъгалка

за тези дето правеха проблемите...

 

Проклятието мое продължава

и страх ме е дори да си помисля:

какво за Времето напред остава –

дори и по-абсурдно, но действително...

 

... И о́ще в дни на тъжно Откровение

разбирам, че Проклятието мое

всред хората да бъде – без съмнение

е и най-жестокото условие!...

 

... А в името на този Бог, когото

измъчваха, оплюха, обругаха

и разпнаха на кръста тъй жестоко –

в безброй войни невинна кръв проляха!...

 

От лудостта на хората обсебен

във техните се включвах  батали́и,

но в тях, като неверник на молебен,

надсмивах се на тия  дивотии...

 

О да!...

Участвах в тези жертвоприношения,

но лесно е когато си безсмъртен –

да влизаш в боевете без вълнения,

понеже знаеш: други ще са мъртвите...

 

Под бронята на страшната си тайна

воювах аз от „славата отхвърлен“,

че все наградите отказвах в края –

по право те се падаха на смъртните...

 

Аз виждах как се сменят поколения,

но без промяна в новата им същност

и днешните отново (без съмнения!) –

пак първо: Бог ще приковат на Кръста...

 

А след това ще Му издигат храмове,

и ще́ Му се́ кълнат във вечна вярност...

( Но в трайно суеверие попаднали –

пак с Дяволът ще търсят солидарност!...)

 

И само някой: грешен като мене –

самотен, извън Времето изгубен –

вода във шепи може би ще вземе

за да даде на клетник в пътя труден...

 

...А вече уморих се да живея,

но Силата, която прокълна ме –

поне остави ми Страстта и с нея

аз Вечността изпълвам със „забрани“!...

 

30.08.2020.                                                       

*евреина Ахасфер (Скитника Евреин) отказал

да даде вода на Исус, когато минал край него

и за това бил прокълнат да скита вечно до като

Исус се върне за Второто пришествие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...