Скитникът Евреин...2*
...известна е легендата отдавна –
как Вечността получих за присъда...
Историята би била забавна,
но трябваше през Времето да бъда...
А Времето си е товар ужасен,
макар че за безсмъртие мечтаете –
повярвайте: Животът е прекрасен
и за това, че е предвиден Края!...
Понеже не триумфи има само
(а даже те понякога омръзват!),
но случва се падение голямо
и падналите с нова Страст възкръсват...
От безчовечност някога оставих
един Човек в страдание жестоко,
но аз не знаех, че е Бог тогава,
а мислех го за во́ин на порока...*
Но има ли жестокост оправдана
(причината е просто без значение!) –
една могъща Сила ме подхвана
и тя не ми поиска обяснение!...
Щом Силата на страшното Проклятие
ме грабна и понесох се със нея
аз проумях във нейните обятия,
че с хората ще трябва да живея...
И тръгнах като скитник по Земята
пресичах лесно векове́ и е́ри
умората ми беше непозната –
във ми́стиката на различни ве́ри...
А с векове́ коварната природа
си хората за мирна декларираха,
престорена бе вярата им в Бога
и лицемерно храмове Му вдигаха...
Не са затихвали до днес войните,
убийствата, измамите, Кошмара:
– от кървавите сълзи на звездите
и от безумците на „праведната“ вяра!...
Видях безбройни подлост и ласкателства,
предателствата с маски бяха винаги,
видях съдии как за доказателства –
приемаха „Свещените си книги“...
Свидетел на коварства и измами
видях и брат да си убива брата,
а след това се жени за жена му –
за да заграби къщата, земята...
Повярвайте ми, че не бяха малко
злодеите в аналите на Времето
и Правото бе често залъгалка
за тези дето правеха проблемите...
Проклятието мое продължава
и страх ме е дори да си помисля:
какво за Времето напред остава –
дори и по-абсурдно, но действително...
... И о́ще в дни на тъжно Откровение
разбирам, че Проклятието мое
всред хората да бъде – без съмнение
е и най-жестокото условие!...
... А в името на този Бог, когото
измъчваха, оплюха, обругаха
и разпнаха на кръста тъй жестоко –
в безброй войни невинна кръв проляха!...
От лудостта на хората обсебен
във техните се включвах батали́и,
но в тях, като неверник на молебен,
надсмивах се на тия дивотии...
О да!...
Участвах в тези жертвоприношения,
но лесно е когато си безсмъртен –
да влизаш в боевете без вълнения,
понеже знаеш: други ще са мъртвите...
Под бронята на страшната си тайна
воювах аз от „славата отхвърлен“,
че все наградите отказвах в края –
по право те се падаха на смъртните...
Аз виждах как се сменят поколения,
но без промяна в новата им същност
и днешните отново (без съмнения!) –
пак първо: Бог ще приковат на Кръста...
А след това ще Му издигат храмове,
и ще́ Му се́ кълнат във вечна вярност...
( Но в трайно суеверие попаднали –
пак с Дяволът ще търсят солидарност!...)
И само някой: грешен като мене –
самотен, извън Времето изгубен –
вода във шепи може би ще вземе
за да даде на клетник в пътя труден...
...А вече уморих се да живея,
но Силата, която прокълна ме –
поне остави ми Страстта и с нея
аз Вечността изпълвам със „забрани“!...
30.08.2020.
*евреина Ахасфер (Скитника Евреин) отказал
да даде вода на Исус, когато минал край него
и за това бил прокълнат да скита вечно до като
Исус се върне за Второто пришествие.
© Коста Качев Всички права запазени