4 окт. 2017 г., 19:18

Буря от мълчания 

  Поэзия » Любовная
459 3 12

И всеки ден без тебе е ръждив,
рискован, като диво приключение.
На утрото се радваш, че си жив,
излязъл от гората от съмнения.

 

А пътищата са сломени, пусти,
зад никой ъгъл вече не надничаш.
Познавам, че си тук едва по пулса,
със който вените ми още сричат.

 

И сякаш съм изгубена пчела, 
а твойта обич е далечен кошер.
Във бурята, с изплашена душа,
с надеждата за тебе правя котва. 

© Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??