Буря от мълчания
И всеки ден без тебе е ръждив,
рискован, като диво приключение.
На утрото се радваш, че си жив,
излязъл от гората от съмнения.
А пътищата са сломени, пусти,
зад никой ъгъл вече не надничаш.
Познавам, че си тук едва по пулса,
със който вените ми още сричат.
И сякаш съм изгубена пчела,
а твойта обич е далечен кошер.
Във бурята, с изплашена душа,
с надеждата за тебе правя котва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
